Община Полски Тръмбеш

Територията на дн. Община Полски Тръмбеш е била населявана от дълбока древност до наши дни. Археологическите свидетелства за обитаването на Полскотръмбешия край датират от 6 000 г. пр. н. е. Раннонеолитна култура е представена в м. „Ада Козу“, а енеолитната в м. ,,Еренджика” в с. Орловец и селищна могила ,,Средник” в с. Петко Каравелово. В местността „Дервен баир“ в с. Обединение през II в. пр. н.е. е функционирало светилище на богиня Артемида. През 86 г. земите на дн. Полскотръмбешка община влизат в състава на римската провинция Долна Мизия. Множество културни ценности свидетелстват за продължаващия живот на тази територия: каменна пластика, архитектурни елементи, монетни находки, надгробна пластика и пр. Част от тях са експонирани в Исторически музей-Полски Тръмбеш, като редкия граничен стълб между римските провинции Мизия и Тракия от 136 г. През IV в. в римската вила около землището на с. Полски Сеновец се заселват готите и тук епископ Вулфила създава готската азбука и превежда на готски език Библията. Това става около 348 г. 

Граничен стълб между римските провинции Мизия и Тракия от 136 г.

През Средните векове продължава живота в района. От това време са изветни  28 археологически обекта и открити единични находки. В с. Иванча чрез археологическо проучване е разкрито селище от периода на Първата българска държава. 

Сграфито купичка с птица 16-17 век, с. Иванча

Полскотръмбешкият край участва активно в борбата за Освобождението на България (1877-1878 г.) и  воините за национално обединение (1885 г., 1912-1913 г., 1915-1918 г., 1944-1945 г.). Доказано от запазените списъци с имена и снимки на опълченците от Полскотръмбешкия край. На територията на с. Павел е установена главната щабна квартира на Руската армия. Работи военна полева болница № 56 акад. Н. И. Пирогов. Издигнат е паметник на акад. Н. И. Пирогов в селото. А на 11 юли 1877 г. военни части на 14-та пехотна дивизия на руската армия освобождават няколко села от Общината, в това число и Полски Тръмбеш. Това слага началото на новото време в историческото развитие на Полски Тръмбеш и Полскотръмбешкия край. 

Паметник на акад. Н. И. Пирогов в с. Павел

През 1895 г. е построена железопътна линия Горна Оряховица - Русе и открита железопътната гара Тръмбеш (1901 г.). Тя допринася за икономическия растеж на града и околните селища. На 14 май 1914 г. е открита първата банка в Полски Тръмбеш, като  между двете световни войни в Тръмбеш функционират 4 банки. 
    Полски Тръмбеш се нарежда сред малките селища на Великотърновския регион, които става общински център – 1890 г. Обявен е за град през 1964 г. с Указ № 540. В резултат на извършените в страната административно-териториални промени се осъществява поетапното формиране на Полскотръмбешката община. Сега тя обхваща петнадесет селища. 
    На базата на занаятчийските работилници от 20-те и 30-те години на ХХ в. се създават промишлените предприятия. Към 1958 г. в Полски Тръмбеш има 4 индустриални предприятия: вакумно-консервна фабрика „Мизия“, керамична фабрика „Странджа“, машинна фабрика „Първи май“ и предприятие за производство на рафинирано олио „Марек“. През 1974 г. – 12 предприятия.
    От Освобождението до края на Втората световна война в общината преобладава екстензивното земеделие. Селското стопанство се развива на базата колективизация на земите. През периода от 1948-1950 г. на територията на общината се учредяват ТКЗС-та. През 1970 г. стопанските организации се обединяват е агрално-промишлени комплекси (АПК). През 1971 г. в Полски Тръмбеш е построена сградата седалище на АПК „Янтра“. От 1976 г. то е включено към ПАК-Горна Оряховица (промишлено-аграрен комплекс). Като през 90-те год. на XX в. на базата на тези селско стопански структури се създават частните земеделски кооперации. 
    Цялата история на днешната територия на Община Полски Тръмбеш е пресъздадена чрез артефакти  в Историческия музей на града. 

Историческия музей

Използвана литература: 
Димитров, Д. Строители на Полски Тръмбеш, Велико Търново, 2010.
Димитров, Д. 50 години Полски Тръмбеш – град 1964-2014.
Харитонов, Х., Г. Чакъров. Полски Тръмбеш, Полскотръмбешкия край и българката история, Велико Търново, 2020.
Христов, Р. Полски Тръмбеш, София, 1979.
Забележка: Статията е разработена от Деяна Христова, уредник в Исторически музей – Полски Тръмбеш.